Uncategorized

„Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“ – Махатма Ганди

Международният ден на толерантността се отбелязва ежегодно на 16 ноември. Този ден е обявен от Организацията на обединените нации (ООН), за да насърчи взаимното уважение, разбирателството и приемането на различията между хората.

На 16 ноември, през далечната 1995 г., държавите членки на ЮНЕСКО приемат Декларацията за принципите на толерантността. Година по- късно Общото събрание на ООН приканва всички страни да отбелязват 16 ноември като ден за повишаване на осведомеността относно опасностите от нетолерантността.

Основни послания, които не само на този, а всеки ден трябва да ни вълнуват са:

  • Уважение към многообразието. Различията в културата, религията, езика и възгледите правят света по-богат.
  • Преодоляване на стереотипите. Целта е да се противодейства на омразата, дискриминацията и предразсъдъците чрез образование и диалог.
  • Лична отговорност. Всеки човек допринася за по-хармонично общество чрез търпение, съпричастност и готовност да изслуша другия или както Айнщайн твърди : „Мирът не може да бъде постигнат със сила, а само с разбиране.“

Толерантността е съзнателното решение да уважаваме и приемаме правото на другите хора да бъдат различни от нас, дори когато не споделяме техните възгледи, вярвания или начин на живот.

За да разберем по-добре същността на това понятие, е важно да го разграничим от някои погрешни схващания.

Толерантността ЕТолерантността НЕ Е
Активно уважение към личността и достойнството на всеки човек.Безразличие или липса на собствена позиция и ценности.
Готовност за диалог и изслушване на чуждата гледна точка.Примирение с несправедливостта, насилието или потъпкването на права.
Признаване на правото на другия да живее по свой собствен начин.Слабост или отказ от собствените ни убеждения и идентичност.
Емпатия и опит да погледнем света през очите на другия.Съгласие с всяко мнение или одобрение на всяко поведение.

Основни проявления в ежедневието

  • Културна и религиозна толерантност. Уважение към традициите, празниците, езика и вярата на хора от различни етноси и общности.
  • Социална толерантност. Приемане на хората с увреждания, различния им социален статус, възраст или външен вид без подигравки и предразсъдъци.
  • Интелектуална и политическа толерантност. Способност да водим спокоен спор и да уважаваме опонента си, без да прибягваме до обиди или агресия.
  • Толерантност в общуването. Търпение към чуждите грешки и разбиране, че всеки човек има свой собствен темп и житейски опит.

Къде са границите на толерантността

  • Защита на човешките права. Толерантността спира там, където започва насилието, омразата и нарушаването на правата и свободите на другите хора.
  • Парадоксът на толерантността. Според философа Карл Попър, ако едно общество е безгранично толерантно дори към онези, които проповядват нетолерантност и насилие, то рискува да бъде унищожено от тях.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *